Цвети Разложка раздаде награди “Perfect Body” в SIN CITY

Цвети Разложка и Нина Норд раздoха престижните си отличия за „Перфектно тяло на 2012 година”. На церемонията в “SIN CITY” триумфираха – винаги елегантната и с изтънчен вкус, бизнес дама Ивана Скендерова за перфектна визия при жените и музикалния продуцент Ники Китаеца – при мъжете. Ивана Скендерова получи статуетката лично от Цвети Разложка, която бе и водеща на бляскавото събитие. По този повод се пошегувахме, че това е вечерта в която красиви жени си раздават статуетки. Наградите “Perfect Body” се организират за втора поредна година и са популярни като едни от най-обсъжданите, коментирани и превъзнасяни награди за красота. По време на церемонията, също толкова красивата публиката, се наслаждаваше на видео-клипове със снимки на номинираните в различните категории, проектирани на екран специално монтиран за събитието, на сцената на SIN CITY.

Победителите бяха избрани чрез гласуване в Интернет, а резултатите бяха известени от жури в което отличихме Меги Савова, собственик на марките Мисис България и други конкурси от висок ранг, нашумялият модел Ели Рашева и фолк дивата Джина Стоева. Темата на “Perfect Body” тази година е красивата усмивка, като наградата в тази категория грабна очарователната Емануела, а статуетката за най-секси устни спечели Мария Илиева. Наградата за най – красиви крака взе безапелационно Петя Велкова.

Статуетката в категорията перфектна коса грабна бомбастичната и неустоима Гери Райчевска. Победителките и мачото Ники Китаеца се превърнаха в жури на конкурса „Perfect Body – New Faces” който в този формат показва свежи нови лица от модния подиум. Моделите показаха прелестите си в тоалети на „Georgo`s” и на бутик „Инкогнито”, а с лентата на кралица „Perfect Body New Faces – 2012” бе удостоена дългокраката красавица Виктория Кузманова. Това което не запечатаха фотографите, заети със трескавото снимане на церемонията и звездите на вечерта, бяха обектите на огромно внимание от страна на екипа на “SIN CITY” – гостите. Бизнесмени, популярни лица от спорта, модни експерти и медийни корифеи удостоиха с любопитството си наградите “Perfect Body 2012 ”.

За виното и сиренето, и сиренето и виното

Сирене и вино – ако не една от най-удачните, то със сигурност една от най-любимите и чести кулинарни комбинации. В други материали на Vinoto.com можете да прочетете, че тази връзка не винаги е безпроблемна и е необходимо внимание при избора на партньорите. Признаваме обаче, че рядко има друга комбинация, която да ни подтикне към толкова многообразни дегустационни експерименти, колкото тази между виното и сиренето и затова бихме искали да споделим още някои неща за сиренето и виното. Известна трудност при разбирането на материала ще създаде фактът, че, за съжаление, българската култура на сиренето се ограничава до “сирене и кашкавал” и понятия като планинско сирене, червена бактериална коричка или средно зряло сирене все още не ни говорят много. Все пак те могат да бъдат разбрани с помощта на практически помагала – вносните сирена – които все по-често могат да бъдат намерени по магазините ни.

От къде идва сиренето?

Сиренето е една от най-древните храни на света. Първи записки за преработването на краве мляко идват от Месопотамия и са датирани на 5000 г. пр. Хр. По всяка вероятност обаче сиренето съществува от времето, от когато хората държат крави и кози и знаят как да използват млякото им или отпреди минимум 12 000 години. За това как е започнало производството на сиренето експертите имат две тези. Под влиянието на топлината съхраняваното в глинени съдове мляко се е вкисвало и сгъстявало и така възниква бялото сирене в първоначалната си форма. Жълтите сирена пък са се получили при съхраняването или пренасянето на млякото в телешки стомаси. Намиращият се там сирищен фермент предизвиквал съсирването на млякото.
Технологията за производство на сирене се е усъвършенствала непрекъснато в продължение на столетия и днес тя позволява правенето както на висококачествени ръчно произведени местни деликатеси, така и индустриална продукция на едро.

Класификация на сирената

Най-популярните и полезни за ориентиране в ежедневната ни консумация признаци за класификация на сиренето са:
- Вида мляко – краве, овче, козе и т.н.;
– Масленост на млякото – обезмаслено, пълномаслено и т.н.;
– Начин на производство – прясно, меко, полутвърдо, твърдо сирене;
– Начин на зреене – закваска, ферментация, червена бактериална култура, благородна плесен и т.н.;

Вкусови дескриптори – за улесняване на ориентацията в изключително разнообразния свят на сиренето е създадена схемата на вкусовите дескриптори. Тя има важно значение за комбинирането на сирене и вино, тъй като при нея интензивността на сиренето е на преден план. Прилага се за “естествени” сирена или такива, при които вкусът не е променен от билки или подправки. Различават се следните вкусови групи:
– слабо интензивни сирена, с мек и деликатен вкус – пресни сирена, както и средно-твърди, деликатни жълти сирена като гауда, едамер и т.н.
– интензивни сирена – меки и полутвърди сирена, получени от въздействието на специални култури микроорганизми – камамбер, бри, “винени и бирени” сирена и т.н.
– интензивни, пикантни сирена – зрели сирена от всички степени на твърдост като например тези с благородна плесен, с червена бактериална коричка, тиролското планинско сирене (Bergkaese) и т.н.

Удоволствието от сиренето

Сиренето изисква не по-малко грижливо отношение от виното, или поне в случай, че искаме да ни предложи най-доброто от себе си. Най-важните правила:
– Температура – изваждайте от хладилника около час преди консумация, за да могат ароматите на сиренето да се разгърнат максимално. Изключение е прясното сирене, което се сервира винаги охладено;
– Степен на зрялост – консумацията на оптималният етап от развитието на едно сирене е важна; не яжте недозрели или презрели сирена, ако желаете да ги оцените по достойнство;
– Вид – сиренето не се реже просто на дебели филии или недодялани кубчета – факт, който все още има трудност да проникне в главите на работещите в ресторантския бранш у нас. Има начини и пособия за рязане на почти всички видове сирена, описани в многобройни книги;
– Единство – най-добре е сиренето да се купува, и сервира, на цели пити. Така то изсъхва по-бавно, изглежда по-добре, а и да предоставите на гостите си сами да отрежат желаното по големина парче говори за стил;
– Отлежаване – сиренето е жив продукт и поради това – силно чувствителен. Ако нямате условия за съхранението и бавното му отлежаване, купувайте количество, което ще консумирате бързо;
– Съхранение:
– меки сирена с бяла плесен – винаги в оригиналната опаковка, при която специално покритие запазва желаната бактериална флора;
– сирена със синя и зелена плесен – алуминиево фолио;
– полутвърди и твърди жълти сирена – прозрачно фолио или влажна кърпа;
В никакъв случай не дръжте сиренето в кутия с капак – то трябва да диша!

Кое с кое?

Прясно сирене – готово за консумация на деня след производството му, това сирене съдържа голям процент вода – около 70%. Произвежда се от краве, овче и козе мляко. По-известни сирена от тази група: пресносолно сирене в саламура, cottage cheese, прясна Robiola, Murazzano, Caprino, Tomino (Италия) и Sainte-Maure (Франция).

С него хармонират добре пенливи вина (класически или от ароматни сортове), леки и свежи бели вина (совиньон блан, мускат, ризлинг, грюнер велтлинер, френски шенин блан), но и по-екстрактни като шардоне, пино гри, пино блан с малко дъб, свежи розета, по-танинови червени, не особено сладки десертни.

Меки сирена с плесен – добавянето на благородната плесен Penicilium camemberti към млякото или обработването на повърхността на сиренето преди зреене е причината за образуването на бялата гъбична флора и за този приятен гъбено-малцов вкус и аромат. Преди да са готови за консумация тези сирена зреят три до четири седмици.
Към тази група принадлежат: бри и камамбер не само от Франция, но и от всяка друга страна, Tomme de Vaudois, Bio Schaf Chаеsli, Bio Huus-Chаеsli (Швейцария); френските Camembert de Normandie, Brie de Meaux, Brie de Melun, Chaource, Fougeru, Brillat Savarin, Coulommiers, Saint Felicien; италианските Formagella, Tommino Stagionato, Paglietta.
Виното към това сирене може да е пенливо (класическо, от ароматни сортове, може и с по-висока остатъчна сладост); плътни и екстрактно сухо бяло (шардоне, пино гри, пино блан, грюнер велтлинер); десертно.

NB! Ако решите към тези вина да сервирате червено вино, то тогава изберете само такова с малко или много меки танини и известна екстрактна сладост – пино ноар и не особено плътна сира/шираз.

Меки сирена с червена бактериална коричка – формата им варира от малка кръгла пита през квадратна до такава на тухла. По време на зреенето (2 до 4 седмици) сиренето се обтрива със саламура и червени бактерии (Brevibacterium linens), което оцветява повърхността му в оранжево-червено до кафеникаво и му придава специфичен вкус.
Към тази група принадлежат: австрийските Schlierbacher, Schlosskаеse, Backsteiner, Graf Gоеrz; немските Limburger, Romadur; френските Reblochon, Pont-l”Еvеque, Livarot, Epoisses, Langres, Munster, Maroilles, Citeaux; италианското Taleggio.
Вината за тези сирена: пенливи тип dry или semi-dry (със значителна остатъчна захар); плътни и екстрактни бели, полусухи бели; десертни с по-висока остатъчна захар.

NB! Който не иска да се откаже от червеното вино, би трябвало да избере плътни меки вина с екстрактна сладост (пино ноар, мерло). Малко или много меки танини са предпоставка да се избегнат горчивите нотки.

Среднотвърди сирена – групата с най-многобройните и разнообразни представители, които могат да бъдат получени посредством различни производствени техники, могат да са с различна вкусова интензивност, с или без участието на бактерии. Това, което ги обединява в една група е съдържанието на сухо вещество (мазнина, белтъчини, минерални елементи и др.) и на вода – двете групи съставляват съответно по 50% от масата. В голямата си част тези сирена се произвеждат от пастьоризрано краве мляко и след 6 седмици зреене са готови за консумация. Особено качествените сирена зреят до 10 седмици в мандрите.
Към тази група принадлежат: австрийско-швейцарските Mondseer, Tilsiter, Rаеsskаеse, Geheimratskаеse, Butterkаеse, Raclette, Drautaler; швейцарското Vacherin Fribourgeois; френските Morbier, St. Nectaire, Tomme de Savoie; италианското Fontina; холандските Edamer, млада Gouda.
Умереният вкус на тези сирена ги прави особено подходящи за вино: всякакви сухи бели вина, от леки и свежи, през класически до по-екстрактни; също така и полусухи; леки и средно тежки червени вина – пино ноар, мерло, сира, каберне совиньон и др.

Твърди сирена – най-подходящото мляко за производството на висококачествени твърди сирена идва от крави, отглеждани на открито и хранени само с прясна планинска трева през лятото или богатото на билки сено от нея през зимата. Твърдите сирена могат да са с естествена кора, както и червена бактериална култура. Зреенето при тези сирена продължава минимум 3, често и 12 месеца.
Към тази група принадлежат: австрийските Emmentaler, Bergkаеse und Alpkаеse, швейцарските Gruyеre, Emmentaler, Appenzeller, Sbrinz; френските Beaufort, Comte, Cantal; италианските Asiago, Pecorino, Montasio, Parmigiano, Grana Padano; испанските Idiazаbal, Manchego; холандските Favorel, зряла Gouda; английският Cheddar.
Вината за тях: плътни и екстрактни бели вина, тип бургундски; плътни и танинови червени вина със зрели и добре интегрирани танини; айсвайн и по-елегантни благородно сладки вина.

Сирена с благородна плесен – сирената със синя или зелена плесен се числят към групата на полутвърдите сирена. Произвеждат се най-често от пастьоризирано краве мляко, като при някои сирена се използват овче или козе мляко, често в сурово състояние. Млякото се засява с плесента, на която сиренето “Рокфор” е дало името си – Penicillium roqueforti, а по време на зреенето с игли се пробиват въздушни канали, в които се образуват характерните синкаво-зелени плесени.

Към тази група спадат: австрийските Kracher, Оеsterkron, Blauhudler; френските Roquefort, Fourme d’Ambert; италианските Gorgonzola dolce, Gorgonzola piccante, Castelmagno; испанското Cabrales; английското Stilton.
Вината за тези сирена трябва да бъдат сериозни: зрели, отлежавали бели сухи вина (стари бургундски, ризлинги, грюнери) и десертни вина с благородна плесен, като трябва да се има пред вид, че по-зрелите сирена искат по-висока остатъчна захар.

NB! Червеното вино, което може да се изправи пред сирене с плесен трябва да е с екстрактна сладост, много плътно, с много зрели танини. Въпреки това е възможно да се усети една, за някои хора доста напрягаща сетивата, киселинност.

На Гергьовден с ресторант GLOBUS

Един от най-големите пролетни празници,съвпадащ с разцвета на природата е Гергьовден. Затова той е наречен още “цветен Гьорги”.
Народът разделя годината на два цикъла: летен – от Гергьовден до Димитровден, и зимен – от Димитровден до Гергьовден.
От Гергьовден започва новата скотовъдна година, доенето на млякото, клането на агнета, подновяването на трудовите договори.
Срещу Гергьовден и на самия празник се извършват множество обичаи и обреди, целящи да подсигурят здравето на хората, приплода на животните и опазването на основния животински продукт – млякото.
Централен момент в обредността е задояването на овцата, която първа се е обагнила през годината. Тя се окичва с венец от къпина, глог, здравец, коприва, завързани с червен конец. Същият венец се окачва и на вратата на кошарата. Задояването на млякото прави млада жена, във фертилна възраст. На менчето, в което се дои млякото се привързва китка цветя с червен конец. Първа запива млякото млада жена, за да се раждат женски агнета, през кухи стебла от девисил. На Гергьовден за пръв път се приготвя и прясно сирене, което не се соли, за да не пресъхне млякото на овцете. То също се окичва със зеленина:чесън, бук, глог, коприва.
Тревите, цветята, разлистените клонки заемат съществено място в гергьовденската обредност. Това е начин да се пренесе по имитативен път силата на зелената растителност, жизнеността на природата върху човека и животните. Затова в утрото на празника къщите, градините, стопанските помещения осъмват окичени с букови клонки, с клонки от разцъфнала ябълка или друго плодно дърво.
Наред с обичаите за здраве и плодородие се извършват и обреди за прогонване на злото, което може да повлияе зле на животните и да отнеме плодовитостта и млечността им. Народът упражнява защитна магия чрез използване на растения и храсти, покрити с тръни и бодли, жилещи и лютящи, със силна и натрапчива миризма- чесън, коприва, глог, къпина.
Нощта срещу Гергьовден е добра за правене на магии, тогава “играе” заровеното имане, а свети Георги ръси земята с роса за здраве и изцеление от болести. Затова хората казват, че по Гергьовден всяка капка е жълтица. Поверието гласи, че който се окъпе в течаща вода на този ден, ще бъде здрав през година, а жени, които нямат деца, ако се отъркалят по голо в сутрешната роса, ще заченат.
Гергьовден се утвърди като един от традиционните празници на Етъра, където посетителите през този ден могат да се докоснат до старите обреди и практики, да се залюлеят на гергьовските люлки, да се претеглят на кантарите, вързани на зелено дърво,за да проверят пълна или празна ще е годината им и да се повеселят с песните и танците на гостуващите състави.

SPAGGO: до НДК

Добре дошли в Spaggo. Може би най-уникалното ново попълнение в графа „заведения” напоследък. Прекрасната къща седи като роза в квартала – несъмнено, още от улицата се отличава със свежите си цветове, на фона на сивите и скучни кооперации. Прекрачвайки прага ще се озовете пред цели три самостоятелни заведения, свързани помежду си. Изглежда, че Spaggo е първото по рода си заведение у нас, което предлага ресторант, кафе бар и детски кът на едно място.
Ресторантът се намира на първия етаж на пъстрата къща. Той грабва окото още преди да сте отворили вратата и сякаш прочел мислите ви, на прага ви посреща най-усмихнатия сервитьор. Това сякаш не се случва често, особено в следобедните часове на деня, когато се очаква персоналът вече да е изнервен до полуда от претенциите на клиентите.
Е, явно тук думата „изнервен” е нещо непознато. Обстановката предразполага към напълно отпускане – това е място,в коeто ярките цветове на интериора контрастират на тихата, ненатрапчива музика, приглушената светлина и меките отблясъци на приборите върху масите.. цветовете са свежи, но не се натрапват. Диваните и столовете са изключително меки и удобни и са разположени на достатъчно голямо разстояние, така че да не чувате за какво си говорят на съседната маса.
Отворена е и лятната градина – място, където всеки детайл е изпипан докарай. Истински разкошна кухня – съчетаваща традиционна със средиземноморска кухня.
И не забравяйте, че това е мястото, където може да вечеряте без да игнорирате детето си или да се притеснявате дали тормози околните с виковете си. Ресторантът има напълно самостоятелен детски клуб – на един етаж разстояние. Аниматорите на Funny обещават да дарят малчугана ви с цялото внимание на света, докато вие се наслаждавате на обяда или вечерята си. Собствениците на заведението пък са готови да ви гарантират страхотни рождени дни и празненства, на които хем да подарите на детето си най-незабравимото преживяване, хем да се повеселите с приятели на спокойствие само на един етаж разстояние. Детският клуб има всичко нужно за забавлението на вашия малчуган – пързалка, джунгла, басейн с топки и хиляди играчки. В допълнение, всеки родител получава уникален код и парола, с които може да наблюдава детето си директно чрез Интернет, тъй като целия ресторант е оборудван с видеокамери и Wi-Fi връзка.
Изненадите не свършват до тук. На третия етаж се намира The Rooms. Този очарователен кафе клуб отваря врати още рано сутрин за тези, които искат на спокойствие, в приятна обстановка, да прочетат пресата и да закусят, а вечер тук можете да отпразнувате 12тия рожден ден на вашето пораснало дете, на фона на диско топка и музика и караоке, които то само си е избрало. The Rooms има три зали – две от тях са с меки, удобни дивани в бяло и лилаво, а средната част е с високи столове. Не забравяйте да обърнете внимание и на малките детайли в Spaggo. Те са поставени така, че да не привличат вниманието, но със сигурност си струва да бъдат забелязани. Малките свещници и фигурки, заобикалящи бурканчетата с бисквити, ви обграждат, без да се натрапват. Декорациите са навсякъде – по масите, на баровете, около прозорците. И са толкова умело подбрани и подредени, че успяват да внесат едно особено чувство на уют и „домашно”, без дори да осъзнавате какво ви кара да се чувствате толкова добре.
Най – новото – още през месец май, в кв.Лозенец, ще отвори врати поредния комплекс с марките SPAGGO и FUNNY, в удобната, огромна сграда на бившия ресторант Св. Наум. Подобно на комплекса до НДК, там ще бъдат обединени взаимно-допълващи се заведения:Италиански пица-ресторант с марката SPAGGO, детска парти-къща FUNNY – тук, на бул. Свети Наум вече ще бъдат обособени два детски къта, единият от които ще приема и бебешори от шест месечна възраст и Wine & cheese bar SPAGGO с наистина различна по вид и вкус изтънчена, гурме кухня. Не на последно място трябва да отбележим, че комплекса разполага и с ПАРКИНГ за гостите, а непосредствено зад голямата къща се намира парк Лозенец, в който децата на гостите на ресторанта могат да играят на воля.
Локацията е идеална за празнуване на рождени дни на малки и големи, организиране на сватби, коктейли и частни мероприятия, събиране с любими хора и приятели.
За всеки има място в голямата ни къща.

Шоколад и вино – божествена комбинация

Много от традиционалистите биха определили това съчетание като нестандартно или дори неприятно. Да, на пръв поглед звучат като отричащи се вкусове, но… това биха били думи само на хора, които никога не са ги опитвали заедно. Всъщност комбинацията им, стига да са спазени две много прости правила, може да се определи само с единствено като божествена.

Какаовата съблазън и Бакхусовата напитка отдавна имат афинитет един към друг, но при съчетаването им си има принципи.

На първо място е нужно и виното, и шоколадът да са от най-високо качество. Изключения не се допускат. Вторият постулат, който напоследък търпи сериозни критики, е, че виното винаги трябва да е по-сладко от десерта. Това означава, че единствените напитки, смятани за подходящи с блокче шоколад с лешници или хубав трюфел, са сладките сотерни от Франция, речото от Италия, токайското от Унгария или порто. А най-добрите комбинации така и остават в сянката на екзотичния, нетрадиционния вкус.

Най-после дойдоха по-добри времена и за ценителите на сухите вина. Днес вече шоколадовите изкушения смело се съчетават с много от свежите плодови вина, с отлежалите в дъб вина и дори с някои пенливи сухи. При това с огромен успех! Ако сте решили да опитате няколко различни варианта, имайте предвид, че както и при дегустацията на вино, се започва от шоколадите с по-лек вкус (т.е. с по-малко съдържание на какао) и се продължава по същата логика във възходяща градация. Ето няколко насоки, чрез които можете да очаровате сетивата си:

Натуралният шоколад винаги има мощно въздействие върху сетивата. Той въплъщава в себе си чистото ухание и пикантната горчивина на прясно изпечени какаови зърна, и може би затова е най-високо ценен сред познавачите. Негова естествена половинка са едни от най-редките партиди отлежали порто вина, а също интересните и запомнящи се червени вина с пикантни, препечени нюанси, като бароло или барбареско например. Качествените пенливи вина също често се сервират с блокче натурален шоколад.

Класическият, плътен тъмен шоколад със заоблена, кадифена структура (нито много горчив, нито твърде натрапчив) се съчетава отлично със заоблени, меки червени вина от сортовете като пино ноар, мерло или шираз.

Нежният фин млечен шоколад с ядки е приятна комбинация със сочни, свежи розета или интензивни бели вина с благороден произход (най-вече ако са от сортовете шардоне и ризлинг).

За разтапящия се в устата млечен шоколад (особено с плодов или ментов пълнеж) подходяща компания са млади ароматни вина (особено от страните от Новия свят – Чили, Австралия, Южна Африка, САЩ или Аржентина).

Белият шоколад, който често има лек акцент на кокос и ванилия, постига добър баланс с плътни бели вина, отлежавали в нови дъбови бъчви или пък с много тъмни, натоварени червени, също имали контакт с дъбовата дървесина.

Автор: Юлия Костадинова

В Италия бутилките вино „се събличат“ и са с етикети с еротични снимки

Еротиката завладя и виното, опитвайки се да привлече по този начин още клиенти. Много от секси етикетите са дело на Серджо Манети.
Доста ефектна е „облечената“ бутилка „Soul Saten 2000“ на Contadi Castaldi, на чиято дрешка може да се смъкне постепенно ципът, за да се покаже голото тяло на бутилката. Бутилката на фирма от Франчакорта, която прави стриптийз, спечели наградата „Златен етикет 2008“ на тазгодишния Панаир на вина Vinitaly. Освен че е елегантна, черната „дреха“ е от приятна материя и е прилепнала плътно като сексапилна рокля към бутилката. Освен всичко, облеклото на бутилката предпазва виното от промени заради евентуалните разлики в температурата.

Многобройни италиански вина пък предлагат на етикетите си снимки на сексапилните си собственички. Така са направили например винарските фирми Firriato, Rallo, Planeta.
Сицилианската изба Duca di Salaparuta е избрала снимка на бразилския топмодел Tatiane Eyng, за да лансира по-добре виното си “Brut riserva” сред мъжките любители на глътката. Други италиански винопроизводители залагат на едновремешни модели и на еротичните им снимки.

Хардактрисата Savana Sampson пък приканва полугола клиентите да опитат виното „Sogno unico”. Савана, чиято е снимката на етикета на бутилката, произвежда виното в сътрудничество с енолога Роберто Чипресо.
В галерията от секси вино не може да липсва и Кама Сутра – шест етикета с илюстрации облепват бутилките на различни сицилиански вина. Идеята принадлежи на римлянката Пиера Фарина, която е успяла да убеди сицилиански производители на червените Nero D”Avola, Merlot, Cabernet Sauvignon, Syrah, както и на белите вина Grillo и Inzolia да станат „горещи“ с недвусмислените етикети.
Другият тип секси вина в Италия пък са се обърнали към играта на думи в имената, за да направят вината си еротични.

Нощ на музеите и галериите 2 октомври

В културния живот на Пловдив има едно специално събитие, което придаде нов смисъл на израза „нощен живот”. На 2 октомври за пета поредна година клубове и градски места ще бъдат оживени от богатата програма на Нощ на музеите и галериите – Пловдив 2009. Всички пловдивчани и гости на града са поканени да се забавляват заедно с участниците, които са организирали за тях видео прожекции, изложби, спектакли, литературни четения, музикални изпълнения на живо, демонстрации на субкултурата, срещи с творци, индивидуални пърформанси и уникалната възможност за пряко участие в събитията.
За гостите на Пловдив организаторите предлагат някои съвети и полезна информация за местата за хапване.
Едно от тях е ресторант К2 … мястото за мен ….