WINE BAR KOSE и Glenfiddich

Монасите и уискито ….
Когато познанието за дестилирането се предава от монасите на селяните, името на алкохола също се променя. Монасите са го наричали „Вода на живота”, на латинси (Aquavitae), а в Шотландия келтите започнали да го наричат Uisce Beatha (произнасящо се Isge Beha), което за много хора е труднопроизносимо, затова по-късно под влияние на английския език думата се променя на Fwisge, а след това на уиски. Шотланците все още обичат да наричат уискито „Вода на живота” или поне лекарство.

Зараждане на дестилацията
Законът за алкохола от 1823 г. бил приет след упорита работа, особено от страна на дюка на Гордън (Glenfiddich и Balvenie – провинции на територията на Гордън), който от всички земевладелци имал най-много незаконни дестилатори по своите земи. Той знаел за тях, но не можел да ги предаде, защото щял да изгуби своето влияние. За него било ясно, че уиски ще продължава да се произвежда и е само въпрос на време, кога ще се промени законът, така че и двете страни да бъдат доволни и да печелят пари. Така се зараждат дестилаторите, които познаваме и днес.

Първата световна война и двама врагове
Скоро след началото на Първата световна война производството на уиски е ограничено, за да се намали употребата на ечемик. Но войната не е единственият проблем на дестилаторите. По това време Министър председател на Великобритания е Лойд Джордж, който подкрепя забраната на уискито. Първата стъпка за това е ограничаване на часовете, през които може да се консумира алкохол. През 1915 г. е постигнат компромис вследствие на сериозна кампания от страна на дестилаторите. В резултат на това е изработен проектозакон за алкохола. Според него, за да бъде годно за консумация, уискито трябва да отлежава поне 2 години.
На следващата година този период е увеличен на 3 години.

Следвоенно разпределение и ограничения
Годините след Втората световна война – новото правителство контролира продажбите на уиски, като се набляга на износа (4 от всеки 5 кашона са за износ). В края на 50-те години няма никакви ограничения върху производството на уиски на вътрешния и външния пазар. На практика търсенето се увеличило толкова, че наред със старите дестилатори, които отново започват да функционират, се създават и нови.
Фамилията на Уилям Грантс е собственик на Glenfiddich и Balvenie, но решава да отвори през 1963 г. и пшенични дестилатори. Допълнително е създаден малцов дестилатор в рамките на пшеничния дестилатор.

Малц за света
До 1963 г. по-голямата част от употребяваното уиски е смесено. Такова се пие също и в Шотландия, но там и в северна Англия малцовото уиски също е на почит. До този момент обаче малцовото уиски не се произвежда за износ. За първи път Glenfiddich започва да продава малцово уиски извън Англия. Glenfiddich, Glenmorangie, Glen Grant и Strathisla се продават от известно време в Шотландия, никой преди Уилям Грантс и синове не е гледал сериозно на идеята да ги изнася.

Езеро от уиски
Производството и продажбата на уиски нарастват до началото на 80-те години, когато се достига свръхпроизводство, Glenfiddich и Balvenie остават на пазара, но както и други дейности, драстично намаляват производството. DCL затварят 11 дестилатора само през 83-та година. Другите компании също намаляват производствения си капацитет. Оттогава насам продажбите са нараснали за периода от 5, 10, дори 15 години.

Glenfiddich – История на марката
През 1886 г. Уилям Грант купува земя в долината на река Фидич, където построява дестилатора Glenfiddich. Той започва да функционира през зимата на 1887 г. С цената на много усилия и умения се създава изключителният едномалцов продукт. За това допринасят също така кристално чистата изворна вода, планинският въздух и необичайно малките размери на казаните. Днес Glenfiddich е най-известното едномалцово уиски в света, което все още се произвежда по същия начин и със същите съставки, както и в началото.

Уискито от гледна точка на възраст и бъчвите, в които отлежава
Специалната резерва на Glenfiddich като цяло е непроменена от 1887 г. Първоначално се е продавало като 5-годишно уиски, впоследствие след внимателно проучване се стига до извода, че напитката е най-добре балансирана в периода от 8 до 12 години и така възрастта му е увеличена на 8 години. Това е отбелязано на етикета. Впоследствие други марки предлагат продукти на възраст от 10-12 години, което намеква за предимство над Glenfiddich.
Маркетинговата страте гия се насочва към набляга не на превъзходството на Glenfiddich над други по-млади напитки. На практика Glenfiddich е смеска от уиски на възраст между 8 и 12 години. За да отговори на пазарното предизвикателство, се създава специална резерва на възраст 12 години.
За отлежаването основно се използват традиционни дъбови бъчви. Едва 10 % от бъчвите са такива, в които е отлежавало шери. Уискито се оставя да се смесва за период до 9 месеца, преди да е готово за бутилиране.

Едномалцово уиски номер едно в света
Днес Glenfiddich е най-продаваното малцово уиски с пазарен дял от около 20 %. Останалите 80 % се поделят между повече от 80 дестилатора.

Независима компания, която все още е семейна собственост
Glenfiddich е основана от Уилям Грант и след пет поколения е все още собственост на същата фамилия.

Първи основен износител на малцово уиски
Заслуга на Glenfiddich е световното разпространение на малцово уиски. Дълго преди конкурентите Glenfiddich използват маркетинга като основна стратегия, която води до появата на известната зелена триъгълна бутилка, отличителния чернозлатист етикет и кутии, в които се продава уискито.

Дестилация и бутилиране при извора
Уискито се прави на същото място, където се и бутилира. Тоест меката и чиста вода от извора се използва във всички етапи на производството на продукта.Закупуване на земя за запазване на чистотата на водата
Уилям Грант и синове притежават заобикалящата дестилатора земя, включително и Роби Ду. Водата постъпва директно в дестилатора, без да е замърсена от нищо.

Признание от Шотландската индустрия
Конкурентите са избрали Glenfiddich за един от десетте най-добри производители сред 100 други.

Дестилатор на годината
Компанията печели наградата 3 поредни години, което е прецедент.

За виното и сиренето, и сиренето и виното

Сирене и вино – ако не една от най-удачните, то със сигурност една от най-любимите и чести кулинарни комбинации. В други материали на Vinoto.com можете да прочетете, че тази връзка не винаги е безпроблемна и е необходимо внимание при избора на партньорите. Признаваме обаче, че рядко има друга комбинация, която да ни подтикне към толкова многообразни дегустационни експерименти, колкото тази между виното и сиренето и затова бихме искали да споделим още някои неща за сиренето и виното. Известна трудност при разбирането на материала ще създаде фактът, че, за съжаление, българската култура на сиренето се ограничава до “сирене и кашкавал” и понятия като планинско сирене, червена бактериална коричка или средно зряло сирене все още не ни говорят много. Все пак те могат да бъдат разбрани с помощта на практически помагала – вносните сирена – които все по-често могат да бъдат намерени по магазините ни.

От къде идва сиренето?

Сиренето е една от най-древните храни на света. Първи записки за преработването на краве мляко идват от Месопотамия и са датирани на 5000 г. пр. Хр. По всяка вероятност обаче сиренето съществува от времето, от когато хората държат крави и кози и знаят как да използват млякото им или отпреди минимум 12 000 години. За това как е започнало производството на сиренето експертите имат две тези. Под влиянието на топлината съхраняваното в глинени съдове мляко се е вкисвало и сгъстявало и така възниква бялото сирене в първоначалната си форма. Жълтите сирена пък са се получили при съхраняването или пренасянето на млякото в телешки стомаси. Намиращият се там сирищен фермент предизвиквал съсирването на млякото.
Технологията за производство на сирене се е усъвършенствала непрекъснато в продължение на столетия и днес тя позволява правенето както на висококачествени ръчно произведени местни деликатеси, така и индустриална продукция на едро.

Класификация на сирената

Най-популярните и полезни за ориентиране в ежедневната ни консумация признаци за класификация на сиренето са:
- Вида мляко – краве, овче, козе и т.н.;
– Масленост на млякото – обезмаслено, пълномаслено и т.н.;
– Начин на производство – прясно, меко, полутвърдо, твърдо сирене;
– Начин на зреене – закваска, ферментация, червена бактериална култура, благородна плесен и т.н.;

Вкусови дескриптори – за улесняване на ориентацията в изключително разнообразния свят на сиренето е създадена схемата на вкусовите дескриптори. Тя има важно значение за комбинирането на сирене и вино, тъй като при нея интензивността на сиренето е на преден план. Прилага се за “естествени” сирена или такива, при които вкусът не е променен от билки или подправки. Различават се следните вкусови групи:
– слабо интензивни сирена, с мек и деликатен вкус – пресни сирена, както и средно-твърди, деликатни жълти сирена като гауда, едамер и т.н.
– интензивни сирена – меки и полутвърди сирена, получени от въздействието на специални култури микроорганизми – камамбер, бри, “винени и бирени” сирена и т.н.
– интензивни, пикантни сирена – зрели сирена от всички степени на твърдост като например тези с благородна плесен, с червена бактериална коричка, тиролското планинско сирене (Bergkaese) и т.н.

Удоволствието от сиренето

Сиренето изисква не по-малко грижливо отношение от виното, или поне в случай, че искаме да ни предложи най-доброто от себе си. Най-важните правила:
– Температура – изваждайте от хладилника около час преди консумация, за да могат ароматите на сиренето да се разгърнат максимално. Изключение е прясното сирене, което се сервира винаги охладено;
– Степен на зрялост – консумацията на оптималният етап от развитието на едно сирене е важна; не яжте недозрели или презрели сирена, ако желаете да ги оцените по достойнство;
– Вид – сиренето не се реже просто на дебели филии или недодялани кубчета – факт, който все още има трудност да проникне в главите на работещите в ресторантския бранш у нас. Има начини и пособия за рязане на почти всички видове сирена, описани в многобройни книги;
– Единство – най-добре е сиренето да се купува, и сервира, на цели пити. Така то изсъхва по-бавно, изглежда по-добре, а и да предоставите на гостите си сами да отрежат желаното по големина парче говори за стил;
– Отлежаване – сиренето е жив продукт и поради това – силно чувствителен. Ако нямате условия за съхранението и бавното му отлежаване, купувайте количество, което ще консумирате бързо;
– Съхранение:
– меки сирена с бяла плесен – винаги в оригиналната опаковка, при която специално покритие запазва желаната бактериална флора;
– сирена със синя и зелена плесен – алуминиево фолио;
– полутвърди и твърди жълти сирена – прозрачно фолио или влажна кърпа;
В никакъв случай не дръжте сиренето в кутия с капак – то трябва да диша!

Кое с кое?

Прясно сирене – готово за консумация на деня след производството му, това сирене съдържа голям процент вода – около 70%. Произвежда се от краве, овче и козе мляко. По-известни сирена от тази група: пресносолно сирене в саламура, cottage cheese, прясна Robiola, Murazzano, Caprino, Tomino (Италия) и Sainte-Maure (Франция).

С него хармонират добре пенливи вина (класически или от ароматни сортове), леки и свежи бели вина (совиньон блан, мускат, ризлинг, грюнер велтлинер, френски шенин блан), но и по-екстрактни като шардоне, пино гри, пино блан с малко дъб, свежи розета, по-танинови червени, не особено сладки десертни.

Меки сирена с плесен – добавянето на благородната плесен Penicilium camemberti към млякото или обработването на повърхността на сиренето преди зреене е причината за образуването на бялата гъбична флора и за този приятен гъбено-малцов вкус и аромат. Преди да са готови за консумация тези сирена зреят три до четири седмици.
Към тази група принадлежат: бри и камамбер не само от Франция, но и от всяка друга страна, Tomme de Vaudois, Bio Schaf Chаеsli, Bio Huus-Chаеsli (Швейцария); френските Camembert de Normandie, Brie de Meaux, Brie de Melun, Chaource, Fougeru, Brillat Savarin, Coulommiers, Saint Felicien; италианските Formagella, Tommino Stagionato, Paglietta.
Виното към това сирене може да е пенливо (класическо, от ароматни сортове, може и с по-висока остатъчна сладост); плътни и екстрактно сухо бяло (шардоне, пино гри, пино блан, грюнер велтлинер); десертно.

NB! Ако решите към тези вина да сервирате червено вино, то тогава изберете само такова с малко или много меки танини и известна екстрактна сладост – пино ноар и не особено плътна сира/шираз.

Меки сирена с червена бактериална коричка – формата им варира от малка кръгла пита през квадратна до такава на тухла. По време на зреенето (2 до 4 седмици) сиренето се обтрива със саламура и червени бактерии (Brevibacterium linens), което оцветява повърхността му в оранжево-червено до кафеникаво и му придава специфичен вкус.
Към тази група принадлежат: австрийските Schlierbacher, Schlosskаеse, Backsteiner, Graf Gоеrz; немските Limburger, Romadur; френските Reblochon, Pont-l”Еvеque, Livarot, Epoisses, Langres, Munster, Maroilles, Citeaux; италианското Taleggio.
Вината за тези сирена: пенливи тип dry или semi-dry (със значителна остатъчна захар); плътни и екстрактни бели, полусухи бели; десертни с по-висока остатъчна захар.

NB! Който не иска да се откаже от червеното вино, би трябвало да избере плътни меки вина с екстрактна сладост (пино ноар, мерло). Малко или много меки танини са предпоставка да се избегнат горчивите нотки.

Среднотвърди сирена – групата с най-многобройните и разнообразни представители, които могат да бъдат получени посредством различни производствени техники, могат да са с различна вкусова интензивност, с или без участието на бактерии. Това, което ги обединява в една група е съдържанието на сухо вещество (мазнина, белтъчини, минерални елементи и др.) и на вода – двете групи съставляват съответно по 50% от масата. В голямата си част тези сирена се произвеждат от пастьоризрано краве мляко и след 6 седмици зреене са готови за консумация. Особено качествените сирена зреят до 10 седмици в мандрите.
Към тази група принадлежат: австрийско-швейцарските Mondseer, Tilsiter, Rаеsskаеse, Geheimratskаеse, Butterkаеse, Raclette, Drautaler; швейцарското Vacherin Fribourgeois; френските Morbier, St. Nectaire, Tomme de Savoie; италианското Fontina; холандските Edamer, млада Gouda.
Умереният вкус на тези сирена ги прави особено подходящи за вино: всякакви сухи бели вина, от леки и свежи, през класически до по-екстрактни; също така и полусухи; леки и средно тежки червени вина – пино ноар, мерло, сира, каберне совиньон и др.

Твърди сирена – най-подходящото мляко за производството на висококачествени твърди сирена идва от крави, отглеждани на открито и хранени само с прясна планинска трева през лятото или богатото на билки сено от нея през зимата. Твърдите сирена могат да са с естествена кора, както и червена бактериална култура. Зреенето при тези сирена продължава минимум 3, често и 12 месеца.
Към тази група принадлежат: австрийските Emmentaler, Bergkаеse und Alpkаеse, швейцарските Gruyеre, Emmentaler, Appenzeller, Sbrinz; френските Beaufort, Comte, Cantal; италианските Asiago, Pecorino, Montasio, Parmigiano, Grana Padano; испанските Idiazаbal, Manchego; холандските Favorel, зряла Gouda; английският Cheddar.
Вината за тях: плътни и екстрактни бели вина, тип бургундски; плътни и танинови червени вина със зрели и добре интегрирани танини; айсвайн и по-елегантни благородно сладки вина.

Сирена с благородна плесен – сирената със синя или зелена плесен се числят към групата на полутвърдите сирена. Произвеждат се най-често от пастьоризирано краве мляко, като при някои сирена се използват овче или козе мляко, често в сурово състояние. Млякото се засява с плесента, на която сиренето “Рокфор” е дало името си – Penicillium roqueforti, а по време на зреенето с игли се пробиват въздушни канали, в които се образуват характерните синкаво-зелени плесени.

Към тази група спадат: австрийските Kracher, Оеsterkron, Blauhudler; френските Roquefort, Fourme d’Ambert; италианските Gorgonzola dolce, Gorgonzola piccante, Castelmagno; испанското Cabrales; английското Stilton.
Вината за тези сирена трябва да бъдат сериозни: зрели, отлежавали бели сухи вина (стари бургундски, ризлинги, грюнери) и десертни вина с благородна плесен, като трябва да се има пред вид, че по-зрелите сирена искат по-висока остатъчна захар.

NB! Червеното вино, което може да се изправи пред сирене с плесен трябва да е с екстрактна сладост, много плътно, с много зрели танини. Въпреки това е възможно да се усети една, за някои хора доста напрягаща сетивата, киселинност.

Френски вкус и отлична винена листа

Maison Godet дискретно зае мястото на Jazz, Wine & Dine в края на есента и така там трайно се настани късче от Франция. Собствениците са френската фамилия Годе – една от най-старите, произвеждащи коняк във Франция още от 1782, и от малкото останали семейни фирми в бизнеса днес. От атмосферата и музиката до специалитетите в менюто и подробностите във винената листа – всичко е пропито с френски дух.

Ако се отбиете за късен обяд, най-вероятно ще останете почти до вечеря. В началото интериорът не впечатлява с нещо ново, защото е добре познатият от предишното заведение, но компромисът между стил и дискретност си остава все така сполучлив. Музиката е ненатрапчива – класически и по-модерни френски парчета, пуснати достатъчно тихо, така че да позволят на храната и виното да се превърнат в преживяване.

Основното меню и на храната, и на вината е стегнато и кратко, но съвсем изчерпателно. Кухнята е средиземноморска, с предпочитание към сезонните продукти, а отклоненията от традиционните рецепти са повече от сполучливи. Всъщност това не е учудващо, тъй като главен готвач е Стефан Кралев, познат досега от ресторантите “Крим”, “Талисман”, “Класик гурме” и известен с вкуса си към изисканата кухня. Всяка седмица специално меню допълва основното и предлага синтез от най-доброто в модерната френска кухня с фюжън нюанси.
Обслужването е професионално и внимателно, а поръчките пристигат сравнително бързо.

Вестник Капитал

Шоколад и вино – божествена комбинация

Много от традиционалистите биха определили това съчетание като нестандартно или дори неприятно. Да, на пръв поглед звучат като отричащи се вкусове, но… това биха били думи само на хора, които никога не са ги опитвали заедно. Всъщност комбинацията им, стига да са спазени две много прости правила, може да се определи само с единствено като божествена.

Какаовата съблазън и Бакхусовата напитка отдавна имат афинитет един към друг, но при съчетаването им си има принципи.

На първо място е нужно и виното, и шоколадът да са от най-високо качество. Изключения не се допускат. Вторият постулат, който напоследък търпи сериозни критики, е, че виното винаги трябва да е по-сладко от десерта. Това означава, че единствените напитки, смятани за подходящи с блокче шоколад с лешници или хубав трюфел, са сладките сотерни от Франция, речото от Италия, токайското от Унгария или порто. А най-добрите комбинации така и остават в сянката на екзотичния, нетрадиционния вкус.

Най-после дойдоха по-добри времена и за ценителите на сухите вина. Днес вече шоколадовите изкушения смело се съчетават с много от свежите плодови вина, с отлежалите в дъб вина и дори с някои пенливи сухи. При това с огромен успех! Ако сте решили да опитате няколко различни варианта, имайте предвид, че както и при дегустацията на вино, се започва от шоколадите с по-лек вкус (т.е. с по-малко съдържание на какао) и се продължава по същата логика във възходяща градация. Ето няколко насоки, чрез които можете да очаровате сетивата си:

Натуралният шоколад винаги има мощно въздействие върху сетивата. Той въплъщава в себе си чистото ухание и пикантната горчивина на прясно изпечени какаови зърна, и може би затова е най-високо ценен сред познавачите. Негова естествена половинка са едни от най-редките партиди отлежали порто вина, а също интересните и запомнящи се червени вина с пикантни, препечени нюанси, като бароло или барбареско например. Качествените пенливи вина също често се сервират с блокче натурален шоколад.

Класическият, плътен тъмен шоколад със заоблена, кадифена структура (нито много горчив, нито твърде натрапчив) се съчетава отлично със заоблени, меки червени вина от сортовете като пино ноар, мерло или шираз.

Нежният фин млечен шоколад с ядки е приятна комбинация със сочни, свежи розета или интензивни бели вина с благороден произход (най-вече ако са от сортовете шардоне и ризлинг).

За разтапящия се в устата млечен шоколад (особено с плодов или ментов пълнеж) подходяща компания са млади ароматни вина (особено от страните от Новия свят – Чили, Австралия, Южна Африка, САЩ или Аржентина).

Белият шоколад, който често има лек акцент на кокос и ванилия, постига добър баланс с плътни бели вина, отлежавали в нови дъбови бъчви или пък с много тъмни, натоварени червени, също имали контакт с дъбовата дървесина.

Автор: Юлия Костадинова

В Италия бутилките вино „се събличат“ и са с етикети с еротични снимки

Еротиката завладя и виното, опитвайки се да привлече по този начин още клиенти. Много от секси етикетите са дело на Серджо Манети.
Доста ефектна е „облечената“ бутилка „Soul Saten 2000“ на Contadi Castaldi, на чиято дрешка може да се смъкне постепенно ципът, за да се покаже голото тяло на бутилката. Бутилката на фирма от Франчакорта, която прави стриптийз, спечели наградата „Златен етикет 2008“ на тазгодишния Панаир на вина Vinitaly. Освен че е елегантна, черната „дреха“ е от приятна материя и е прилепнала плътно като сексапилна рокля към бутилката. Освен всичко, облеклото на бутилката предпазва виното от промени заради евентуалните разлики в температурата.

Многобройни италиански вина пък предлагат на етикетите си снимки на сексапилните си собственички. Така са направили например винарските фирми Firriato, Rallo, Planeta.
Сицилианската изба Duca di Salaparuta е избрала снимка на бразилския топмодел Tatiane Eyng, за да лансира по-добре виното си “Brut riserva” сред мъжките любители на глътката. Други италиански винопроизводители залагат на едновремешни модели и на еротичните им снимки.

Хардактрисата Savana Sampson пък приканва полугола клиентите да опитат виното „Sogno unico”. Савана, чиято е снимката на етикета на бутилката, произвежда виното в сътрудничество с енолога Роберто Чипресо.
В галерията от секси вино не може да липсва и Кама Сутра – шест етикета с илюстрации облепват бутилките на различни сицилиански вина. Идеята принадлежи на римлянката Пиера Фарина, която е успяла да убеди сицилиански производители на червените Nero D”Avola, Merlot, Cabernet Sauvignon, Syrah, както и на белите вина Grillo и Inzolia да станат „горещи“ с недвусмислените етикети.
Другият тип секси вина в Италия пък са се обърнали към играта на думи в имената, за да направят вината си еротични.

Значение и смисъл на чашата за вино

Чаши за вино се използват още от древни времена. Плиний (23-79 г. от н.е.) пише че златните и сребърни съдове за пиене били изоставени за сметка на стъклените, които често били толкова скъпи, колкото и тези от скъпоценен метал. От друга страна, версията на Бонифацио Веронезе на „Тайната вечеря” (XVI в.) включва винени чаши със столче в модерен за времето си стил.

Най-старите оцелели европейски винени чаши на столче са емайлирани бокали от XV в. (бокалът е чаша, събираща повече от 4 унции течност). Към края на XVI в., в Германия върху винените чаши били покрити със сложна гравирана декорация. Най-ранните запазени английски чаши за вино са гравирани с диамант и били произведени към края на XVI в. от Верцелини. Гладките прави столчета добили популярност около 1740 г., а по същото време навлезли и двойните спираловидни столчета. Десет години по-късно станали популярни столчетата с гравирана от външната страна спирала. Качествени кристални чаши за вино били произвеждани във Франция към края на XVIII век.
Чашите за майсторите на тостове били изработвани с по-дебело дъно и стени, така че да събират по-малко. Майсторът на тостове трябвало да изпива до дъно всяка чаша и все пак да бъде в състояние да „остане на масата” до приключването на тостовете.
Винените чаши през XIX в. често били произвеждани на комплекти от по една дузина – за порто и шери, бургундско и бордо, шампанско и ликьор.

В по-ново време, през 50-те години на XX в. някои производители на чаши със столче внесли повече финес на дизайна на винените чаши до степен да им придават уникална форма и обем за почти всяка разновидност на виното.
Чашите за вино, разбира се, са предназначени с тях да се пие вино, но хората все пак са и творци и са им намерили и други приложения като например от няколко чаши да направят стъклена арфа…

Сервиране на вино – избиране на подходящите чаши
Изборът на винени чаши, които да разкриват най-доброто от виното и индивидуалния ви вкус, е както забавно, така и лесно, стига да имате известни познания. Формата, големината и цветът на винената чаша могат драстично да повлияят върху възприятието ви за виното, сипано в нея.
Няма „правилен” начин за сервиране на вино. Няма „официални” размери, обеми, форми или цветове на чашите за вино. Здравият разум и личният ви вкус са тези, които трябва да ръководят избора ви.

Притегателната сила на виното не се крие само във вкуса и аромата му, но и във визуалния аспект. Играта на светлината с виното, „краката” и „сълзите” му по вътрешната страна на чашата след завъртане и начина, по който ароматите се смесват във винената чаша и гъделичкат обонянието ви докато отпивате – ето какво трябва да имате предвид когато избирате винени чаши.
Това е така, тъй като за виното на вечеря е необходима по-голяма чаша от тази за глътката шери след вечерята. По традиция винените чаши с по-голямо тяло и по-широко гърло се използват за по-плътните червени вина, с по-пъстър букет, а по-тесните чаши се използват за да концентрират по-леките и деликатни аромати на белите вина.
Шампанското се сервира най-добре във високи тесни чаши с форма на лале. Визуалното наслаждаване на мехурчетата, отличаващи пенливите от тихите вина се засилва от височината на чашата. Някога популярната по-ниска версия на чашата за шампанско, за чийто дизайн се е казвало, че е следвал анатомичните очертания на определена част от тялото на Мария Антоанета, било много вероятно да прелее и не представяла издигащите се мехурчета като най-голямото предимство на това вино, нито пък удължавала усещането за хлад, както това става при високата чаша.
По време на елегантно вечерно парти, на което всяко ястие е придружавано от различно вино, стилът се подчертава с подредбата на масата, която включва чаша за всяко вино. Чашите следва да бъдат подредени в реда, в който ще бъдат използвани и от дясно на ляво. По традиция виното се налива от дясната страна, докато храната се сервира отляво.

Поднесената храна диктува и избора на вино, но най-вероятно ще започнете с чаши с високо столче за бяло вино и ще преминете към бокал за червените вина и след това ще използвате по-малка чаша за аперитивите. Водна чаша в същия стил е елегантно допълнение към комплекта.

Уверете се, че не препълвате винената чаша – напълнете една трета до най-много една втора от обема й. Целта е оставите място, където да се разгърне букетът на виното, освобождаващ се при разклащането на чашата, а и да позволите чашата да бъде наклонявана – под ъгъл около 45 градуса – за да оцените и да се насладите на цвета на виното.