За виното и сиренето, и сиренето и виното

Сирене и вино – ако не една от най-удачните, то със сигурност една от най-любимите и чести кулинарни комбинации. В други материали на Vinoto.com можете да прочетете, че тази връзка не винаги е безпроблемна и е необходимо внимание при избора на партньорите. Признаваме обаче, че рядко има друга комбинация, която да ни подтикне към толкова многообразни дегустационни експерименти, колкото тази между виното и сиренето и затова бихме искали да споделим още някои неща за сиренето и виното. Известна трудност при разбирането на материала ще създаде фактът, че, за съжаление, българската култура на сиренето се ограничава до “сирене и кашкавал” и понятия като планинско сирене, червена бактериална коричка или средно зряло сирене все още не ни говорят много. Все пак те могат да бъдат разбрани с помощта на практически помагала – вносните сирена – които все по-често могат да бъдат намерени по магазините ни.

От къде идва сиренето?

Сиренето е една от най-древните храни на света. Първи записки за преработването на краве мляко идват от Месопотамия и са датирани на 5000 г. пр. Хр. По всяка вероятност обаче сиренето съществува от времето, от когато хората държат крави и кози и знаят как да използват млякото им или отпреди минимум 12 000 години. За това как е започнало производството на сиренето експертите имат две тези. Под влиянието на топлината съхраняваното в глинени съдове мляко се е вкисвало и сгъстявало и така възниква бялото сирене в първоначалната си форма. Жълтите сирена пък са се получили при съхраняването или пренасянето на млякото в телешки стомаси. Намиращият се там сирищен фермент предизвиквал съсирването на млякото.
Технологията за производство на сирене се е усъвършенствала непрекъснато в продължение на столетия и днес тя позволява правенето както на висококачествени ръчно произведени местни деликатеси, така и индустриална продукция на едро.

Класификация на сирената

Най-популярните и полезни за ориентиране в ежедневната ни консумация признаци за класификация на сиренето са:
- Вида мляко – краве, овче, козе и т.н.;
– Масленост на млякото – обезмаслено, пълномаслено и т.н.;
– Начин на производство – прясно, меко, полутвърдо, твърдо сирене;
– Начин на зреене – закваска, ферментация, червена бактериална култура, благородна плесен и т.н.;

Вкусови дескриптори – за улесняване на ориентацията в изключително разнообразния свят на сиренето е създадена схемата на вкусовите дескриптори. Тя има важно значение за комбинирането на сирене и вино, тъй като при нея интензивността на сиренето е на преден план. Прилага се за “естествени” сирена или такива, при които вкусът не е променен от билки или подправки. Различават се следните вкусови групи:
– слабо интензивни сирена, с мек и деликатен вкус – пресни сирена, както и средно-твърди, деликатни жълти сирена като гауда, едамер и т.н.
– интензивни сирена – меки и полутвърди сирена, получени от въздействието на специални култури микроорганизми – камамбер, бри, “винени и бирени” сирена и т.н.
– интензивни, пикантни сирена – зрели сирена от всички степени на твърдост като например тези с благородна плесен, с червена бактериална коричка, тиролското планинско сирене (Bergkaese) и т.н.

Удоволствието от сиренето

Сиренето изисква не по-малко грижливо отношение от виното, или поне в случай, че искаме да ни предложи най-доброто от себе си. Най-важните правила:
– Температура – изваждайте от хладилника около час преди консумация, за да могат ароматите на сиренето да се разгърнат максимално. Изключение е прясното сирене, което се сервира винаги охладено;
– Степен на зрялост – консумацията на оптималният етап от развитието на едно сирене е важна; не яжте недозрели или презрели сирена, ако желаете да ги оцените по достойнство;
– Вид – сиренето не се реже просто на дебели филии или недодялани кубчета – факт, който все още има трудност да проникне в главите на работещите в ресторантския бранш у нас. Има начини и пособия за рязане на почти всички видове сирена, описани в многобройни книги;
– Единство – най-добре е сиренето да се купува, и сервира, на цели пити. Така то изсъхва по-бавно, изглежда по-добре, а и да предоставите на гостите си сами да отрежат желаното по големина парче говори за стил;
– Отлежаване – сиренето е жив продукт и поради това – силно чувствителен. Ако нямате условия за съхранението и бавното му отлежаване, купувайте количество, което ще консумирате бързо;
– Съхранение:
– меки сирена с бяла плесен – винаги в оригиналната опаковка, при която специално покритие запазва желаната бактериална флора;
– сирена със синя и зелена плесен – алуминиево фолио;
– полутвърди и твърди жълти сирена – прозрачно фолио или влажна кърпа;
В никакъв случай не дръжте сиренето в кутия с капак – то трябва да диша!

Кое с кое?

Прясно сирене – готово за консумация на деня след производството му, това сирене съдържа голям процент вода – около 70%. Произвежда се от краве, овче и козе мляко. По-известни сирена от тази група: пресносолно сирене в саламура, cottage cheese, прясна Robiola, Murazzano, Caprino, Tomino (Италия) и Sainte-Maure (Франция).

С него хармонират добре пенливи вина (класически или от ароматни сортове), леки и свежи бели вина (совиньон блан, мускат, ризлинг, грюнер велтлинер, френски шенин блан), но и по-екстрактни като шардоне, пино гри, пино блан с малко дъб, свежи розета, по-танинови червени, не особено сладки десертни.

Меки сирена с плесен – добавянето на благородната плесен Penicilium camemberti към млякото или обработването на повърхността на сиренето преди зреене е причината за образуването на бялата гъбична флора и за този приятен гъбено-малцов вкус и аромат. Преди да са готови за консумация тези сирена зреят три до четири седмици.
Към тази група принадлежат: бри и камамбер не само от Франция, но и от всяка друга страна, Tomme de Vaudois, Bio Schaf Chаеsli, Bio Huus-Chаеsli (Швейцария); френските Camembert de Normandie, Brie de Meaux, Brie de Melun, Chaource, Fougeru, Brillat Savarin, Coulommiers, Saint Felicien; италианските Formagella, Tommino Stagionato, Paglietta.
Виното към това сирене може да е пенливо (класическо, от ароматни сортове, може и с по-висока остатъчна сладост); плътни и екстрактно сухо бяло (шардоне, пино гри, пино блан, грюнер велтлинер); десертно.

NB! Ако решите към тези вина да сервирате червено вино, то тогава изберете само такова с малко или много меки танини и известна екстрактна сладост – пино ноар и не особено плътна сира/шираз.

Меки сирена с червена бактериална коричка – формата им варира от малка кръгла пита през квадратна до такава на тухла. По време на зреенето (2 до 4 седмици) сиренето се обтрива със саламура и червени бактерии (Brevibacterium linens), което оцветява повърхността му в оранжево-червено до кафеникаво и му придава специфичен вкус.
Към тази група принадлежат: австрийските Schlierbacher, Schlosskаеse, Backsteiner, Graf Gоеrz; немските Limburger, Romadur; френските Reblochon, Pont-l”Еvеque, Livarot, Epoisses, Langres, Munster, Maroilles, Citeaux; италианското Taleggio.
Вината за тези сирена: пенливи тип dry или semi-dry (със значителна остатъчна захар); плътни и екстрактни бели, полусухи бели; десертни с по-висока остатъчна захар.

NB! Който не иска да се откаже от червеното вино, би трябвало да избере плътни меки вина с екстрактна сладост (пино ноар, мерло). Малко или много меки танини са предпоставка да се избегнат горчивите нотки.

Среднотвърди сирена – групата с най-многобройните и разнообразни представители, които могат да бъдат получени посредством различни производствени техники, могат да са с различна вкусова интензивност, с или без участието на бактерии. Това, което ги обединява в една група е съдържанието на сухо вещество (мазнина, белтъчини, минерални елементи и др.) и на вода – двете групи съставляват съответно по 50% от масата. В голямата си част тези сирена се произвеждат от пастьоризрано краве мляко и след 6 седмици зреене са готови за консумация. Особено качествените сирена зреят до 10 седмици в мандрите.
Към тази група принадлежат: австрийско-швейцарските Mondseer, Tilsiter, Rаеsskаеse, Geheimratskаеse, Butterkаеse, Raclette, Drautaler; швейцарското Vacherin Fribourgeois; френските Morbier, St. Nectaire, Tomme de Savoie; италианското Fontina; холандските Edamer, млада Gouda.
Умереният вкус на тези сирена ги прави особено подходящи за вино: всякакви сухи бели вина, от леки и свежи, през класически до по-екстрактни; също така и полусухи; леки и средно тежки червени вина – пино ноар, мерло, сира, каберне совиньон и др.

Твърди сирена – най-подходящото мляко за производството на висококачествени твърди сирена идва от крави, отглеждани на открито и хранени само с прясна планинска трева през лятото или богатото на билки сено от нея през зимата. Твърдите сирена могат да са с естествена кора, както и червена бактериална култура. Зреенето при тези сирена продължава минимум 3, често и 12 месеца.
Към тази група принадлежат: австрийските Emmentaler, Bergkаеse und Alpkаеse, швейцарските Gruyеre, Emmentaler, Appenzeller, Sbrinz; френските Beaufort, Comte, Cantal; италианските Asiago, Pecorino, Montasio, Parmigiano, Grana Padano; испанските Idiazаbal, Manchego; холандските Favorel, зряла Gouda; английският Cheddar.
Вината за тях: плътни и екстрактни бели вина, тип бургундски; плътни и танинови червени вина със зрели и добре интегрирани танини; айсвайн и по-елегантни благородно сладки вина.

Сирена с благородна плесен – сирената със синя или зелена плесен се числят към групата на полутвърдите сирена. Произвеждат се най-често от пастьоризирано краве мляко, като при някои сирена се използват овче или козе мляко, често в сурово състояние. Млякото се засява с плесента, на която сиренето “Рокфор” е дало името си – Penicillium roqueforti, а по време на зреенето с игли се пробиват въздушни канали, в които се образуват характерните синкаво-зелени плесени.

Към тази група спадат: австрийските Kracher, Оеsterkron, Blauhudler; френските Roquefort, Fourme d’Ambert; италианските Gorgonzola dolce, Gorgonzola piccante, Castelmagno; испанското Cabrales; английското Stilton.
Вината за тези сирена трябва да бъдат сериозни: зрели, отлежавали бели сухи вина (стари бургундски, ризлинги, грюнери) и десертни вина с благородна плесен, като трябва да се има пред вид, че по-зрелите сирена искат по-висока остатъчна захар.

NB! Червеното вино, което може да се изправи пред сирене с плесен трябва да е с екстрактна сладост, много плътно, с много зрели танини. Въпреки това е възможно да се усети една, за някои хора доста напрягаща сетивата, киселинност.

Шоколад и вино – божествена комбинация

Много от традиционалистите биха определили това съчетание като нестандартно или дори неприятно. Да, на пръв поглед звучат като отричащи се вкусове, но… това биха били думи само на хора, които никога не са ги опитвали заедно. Всъщност комбинацията им, стига да са спазени две много прости правила, може да се определи само с единствено като божествена.

Какаовата съблазън и Бакхусовата напитка отдавна имат афинитет един към друг, но при съчетаването им си има принципи.

На първо място е нужно и виното, и шоколадът да са от най-високо качество. Изключения не се допускат. Вторият постулат, който напоследък търпи сериозни критики, е, че виното винаги трябва да е по-сладко от десерта. Това означава, че единствените напитки, смятани за подходящи с блокче шоколад с лешници или хубав трюфел, са сладките сотерни от Франция, речото от Италия, токайското от Унгария или порто. А най-добрите комбинации така и остават в сянката на екзотичния, нетрадиционния вкус.

Най-после дойдоха по-добри времена и за ценителите на сухите вина. Днес вече шоколадовите изкушения смело се съчетават с много от свежите плодови вина, с отлежалите в дъб вина и дори с някои пенливи сухи. При това с огромен успех! Ако сте решили да опитате няколко различни варианта, имайте предвид, че както и при дегустацията на вино, се започва от шоколадите с по-лек вкус (т.е. с по-малко съдържание на какао) и се продължава по същата логика във възходяща градация. Ето няколко насоки, чрез които можете да очаровате сетивата си:

Натуралният шоколад винаги има мощно въздействие върху сетивата. Той въплъщава в себе си чистото ухание и пикантната горчивина на прясно изпечени какаови зърна, и може би затова е най-високо ценен сред познавачите. Негова естествена половинка са едни от най-редките партиди отлежали порто вина, а също интересните и запомнящи се червени вина с пикантни, препечени нюанси, като бароло или барбареско например. Качествените пенливи вина също често се сервират с блокче натурален шоколад.

Класическият, плътен тъмен шоколад със заоблена, кадифена структура (нито много горчив, нито твърде натрапчив) се съчетава отлично със заоблени, меки червени вина от сортовете като пино ноар, мерло или шираз.

Нежният фин млечен шоколад с ядки е приятна комбинация със сочни, свежи розета или интензивни бели вина с благороден произход (най-вече ако са от сортовете шардоне и ризлинг).

За разтапящия се в устата млечен шоколад (особено с плодов или ментов пълнеж) подходяща компания са млади ароматни вина (особено от страните от Новия свят – Чили, Австралия, Южна Африка, САЩ или Аржентина).

Белият шоколад, който често има лек акцент на кокос и ванилия, постига добър баланс с плътни бели вина, отлежавали в нови дъбови бъчви или пък с много тъмни, натоварени червени, също имали контакт с дъбовата дървесина.

Автор: Юлия Костадинова

В Италия бутилките вино „се събличат“ и са с етикети с еротични снимки

Еротиката завладя и виното, опитвайки се да привлече по този начин още клиенти. Много от секси етикетите са дело на Серджо Манети.
Доста ефектна е „облечената“ бутилка „Soul Saten 2000“ на Contadi Castaldi, на чиято дрешка може да се смъкне постепенно ципът, за да се покаже голото тяло на бутилката. Бутилката на фирма от Франчакорта, която прави стриптийз, спечели наградата „Златен етикет 2008“ на тазгодишния Панаир на вина Vinitaly. Освен че е елегантна, черната „дреха“ е от приятна материя и е прилепнала плътно като сексапилна рокля към бутилката. Освен всичко, облеклото на бутилката предпазва виното от промени заради евентуалните разлики в температурата.

Многобройни италиански вина пък предлагат на етикетите си снимки на сексапилните си собственички. Така са направили например винарските фирми Firriato, Rallo, Planeta.
Сицилианската изба Duca di Salaparuta е избрала снимка на бразилския топмодел Tatiane Eyng, за да лансира по-добре виното си “Brut riserva” сред мъжките любители на глътката. Други италиански винопроизводители залагат на едновремешни модели и на еротичните им снимки.

Хардактрисата Savana Sampson пък приканва полугола клиентите да опитат виното „Sogno unico”. Савана, чиято е снимката на етикета на бутилката, произвежда виното в сътрудничество с енолога Роберто Чипресо.
В галерията от секси вино не може да липсва и Кама Сутра – шест етикета с илюстрации облепват бутилките на различни сицилиански вина. Идеята принадлежи на римлянката Пиера Фарина, която е успяла да убеди сицилиански производители на червените Nero D”Avola, Merlot, Cabernet Sauvignon, Syrah, както и на белите вина Grillo и Inzolia да станат „горещи“ с недвусмислените етикети.
Другият тип секси вина в Италия пък са се обърнали към играта на думи в имената, за да направят вината си еротични.

Значение и смисъл на чашата за вино

Чаши за вино се използват още от древни времена. Плиний (23-79 г. от н.е.) пише че златните и сребърни съдове за пиене били изоставени за сметка на стъклените, които често били толкова скъпи, колкото и тези от скъпоценен метал. От друга страна, версията на Бонифацио Веронезе на „Тайната вечеря” (XVI в.) включва винени чаши със столче в модерен за времето си стил.

Най-старите оцелели европейски винени чаши на столче са емайлирани бокали от XV в. (бокалът е чаша, събираща повече от 4 унции течност). Към края на XVI в., в Германия върху винените чаши били покрити със сложна гравирана декорация. Най-ранните запазени английски чаши за вино са гравирани с диамант и били произведени към края на XVI в. от Верцелини. Гладките прави столчета добили популярност около 1740 г., а по същото време навлезли и двойните спираловидни столчета. Десет години по-късно станали популярни столчетата с гравирана от външната страна спирала. Качествени кристални чаши за вино били произвеждани във Франция към края на XVIII век.
Чашите за майсторите на тостове били изработвани с по-дебело дъно и стени, така че да събират по-малко. Майсторът на тостове трябвало да изпива до дъно всяка чаша и все пак да бъде в състояние да „остане на масата” до приключването на тостовете.
Винените чаши през XIX в. често били произвеждани на комплекти от по една дузина – за порто и шери, бургундско и бордо, шампанско и ликьор.

В по-ново време, през 50-те години на XX в. някои производители на чаши със столче внесли повече финес на дизайна на винените чаши до степен да им придават уникална форма и обем за почти всяка разновидност на виното.
Чашите за вино, разбира се, са предназначени с тях да се пие вино, но хората все пак са и творци и са им намерили и други приложения като например от няколко чаши да направят стъклена арфа…

Сервиране на вино – избиране на подходящите чаши
Изборът на винени чаши, които да разкриват най-доброто от виното и индивидуалния ви вкус, е както забавно, така и лесно, стига да имате известни познания. Формата, големината и цветът на винената чаша могат драстично да повлияят върху възприятието ви за виното, сипано в нея.
Няма „правилен” начин за сервиране на вино. Няма „официални” размери, обеми, форми или цветове на чашите за вино. Здравият разум и личният ви вкус са тези, които трябва да ръководят избора ви.

Притегателната сила на виното не се крие само във вкуса и аромата му, но и във визуалния аспект. Играта на светлината с виното, „краката” и „сълзите” му по вътрешната страна на чашата след завъртане и начина, по който ароматите се смесват във винената чаша и гъделичкат обонянието ви докато отпивате – ето какво трябва да имате предвид когато избирате винени чаши.
Това е така, тъй като за виното на вечеря е необходима по-голяма чаша от тази за глътката шери след вечерята. По традиция винените чаши с по-голямо тяло и по-широко гърло се използват за по-плътните червени вина, с по-пъстър букет, а по-тесните чаши се използват за да концентрират по-леките и деликатни аромати на белите вина.
Шампанското се сервира най-добре във високи тесни чаши с форма на лале. Визуалното наслаждаване на мехурчетата, отличаващи пенливите от тихите вина се засилва от височината на чашата. Някога популярната по-ниска версия на чашата за шампанско, за чийто дизайн се е казвало, че е следвал анатомичните очертания на определена част от тялото на Мария Антоанета, било много вероятно да прелее и не представяла издигащите се мехурчета като най-голямото предимство на това вино, нито пък удължавала усещането за хлад, както това става при високата чаша.
По време на елегантно вечерно парти, на което всяко ястие е придружавано от различно вино, стилът се подчертава с подредбата на масата, която включва чаша за всяко вино. Чашите следва да бъдат подредени в реда, в който ще бъдат използвани и от дясно на ляво. По традиция виното се налива от дясната страна, докато храната се сервира отляво.

Поднесената храна диктува и избора на вино, но най-вероятно ще започнете с чаши с високо столче за бяло вино и ще преминете към бокал за червените вина и след това ще използвате по-малка чаша за аперитивите. Водна чаша в същия стил е елегантно допълнение към комплекта.

Уверете се, че не препълвате винената чаша – напълнете една трета до най-много една втора от обема й. Целта е оставите място, където да се разгърне букетът на виното, освобождаващ се при разклащането на чашата, а и да позволите чашата да бъде наклонявана – под ъгъл около 45 градуса – за да оцените и да се насладите на цвета на виното.

Фестивал „Вкусове на Варна”

Вече може да се насладите на най-приятните, цветни и вкусни изживявания като посетите фестивала през месец септември „Вкусове на Варна”.

Фестивалът е отворен за всеки, който иска да опита от красотата и аромата на живота, да се потопи в света на кулинарията с всичките си сетива. Най-добрите ресторанти и винарни във Варна, най-добрите готвачи и специалисти са се събрали на едно място, за да демонстрират наживо своите прочути умения и усет към изящното. Ресторанти като „Акант Руж”, „La Pastaria”, “Bodega” и други.

Очаквайте изненади от главните спонсори Белла и Black Sea Gold Pomorie. Очаквайте редица игри за малки и големи с участието на Ути Бъчваров. Очаквайте различни и многоцветни музикални вечери, с участията на Тони Димитрова, Нина Николина, Калин Вельов, Орлин Павлов и други. Продължителността на фестивала е 7 дни. Седем различни дни, със седем различни програми, забавления и вкусотии. Всеки ден, във всеки един момент Ви очакват редица изненади, а най-голяма е запазена за финал. Защото, както казват ценителите: „Виното е толкова хубаво, че трябва да се яде, а не да се пие” – организаторите ще разкрият пред вас тази уникална възможност. Как? Ще се разбере на място. Заповядайте във Фестивален Център Варна, за да се забавляваме заедно и до насита!

Ден 2 (08.09.2009): Част от участниците на самото откриване бяха варненски ресторанти и винарникоито с финес поднасяха от своите специалитети и селектирани вина на всеки, който желаеше да ги опита. Представителите на фирмите-участнички бяха много любезни, дори към най-претенциозните вкусове. Водещ на събитието бе Ути Бъчваров, който за пореден път доказа, че с весел нрав и хумористична нотка, поднесени с доза професионализъм може да предизвика интерес у малки и големи. Гостите на събитието бяха от всички възрастови групи, защото за красотата, удоволствието от вкуса и хубавата музика граници няма. След като опитаха от вкусните ястия и отпиха глътка от най-качествените вина на България, присъстващите на събитието имаха възможност да се насладят на чудесните гласове на някои от участниците в реалити шоуто Music Idol. Организаторите бяха подготвили чудесно светлинно шоу, което повдигна адреналина на присъстващите. Когато всичко е поднесено с вкус и настроение, няма как да не бъде оценено положително. А какво ли са ни подготвили организаторите за утре …?

* Всички събрани приходи от входа на фестивала ще бъдат дарени на семействата на загиналите при инцидента на Охридското езеро.

Механа Избата, София

В центъра на столицата, закътана на ул. Славянска се намира уютната механа Избата. Българска традиционна кухня, в типично старовремска обстановка и културно-битов стил. Не само интериора и аромата напомнят за вкусните бабини рецепти или времето, когато всеки от нас е имал възможност за малко почивка на село. Може би някакъв хубав детски спомен или искрена кулинарна привързаност към българските гозби, така че само при вкуса им да се изпълвате с очарование и задоволство. Не е нужно да сте отракани чревоугодници или яки българи, за да се насладите на чудесната храна. Разбира се на лице е едно естествено смесване на балкански вкусове и нрави, но именно така са се появили наистина оригиналните и незабравими гозби като Свинско по Македонски.
За традиционалистите или тези, които искат да навлезат по-дълбоко в магията на българската кулинария препоръчвам да опитат за предястие Домати, пълнени с катък, а за основно … изборът е труден: Пиле по Воденичарски, Пилешко вретено по тетевенска рецепта, Кавърма по радомирски или може би Телешко по Родопски. Ще трябва да се върнете за още добри впечатления и комплименти. Дори винената листа ще Ви затрудни в избора, откривайки нови вкусове, марки и видове бяло, червено вино и шампанско.
Искам да обърна малко повече внимание на една от гозбите с пилешко месо – Бабино Пиле (пилешко филе с плънка от спанак и сирене, завито във фино точени кори). Направо ще си оближете пръстите от удоволствие. Напомня леко на пълнена баница, но плънката и майсторлъка на приготвяне имат уникално участие за крайния резултат.
Цените са напълно приемливи, а порциите големи. Като прибавим и професионалното обслужване и обстановката, която Ви пренася в някое друго време, мисля че заведението заслужава вашето внимание. Механа Избата работи 11:00 – 00:00, всеки ден и е чудесно място за организиране и провеждане на сватби в традиционен български стил или други мероприятия, които държат на качественото ‘българско’ присъствие.